Днес е Кръстовден - Въздвижение на Светия Кръст Господен

altДнес почитаме празника Въздвижение на Светия Кръст Господен, известен като Кръстовден. Той е един от Дванадесетте велики християнски празника и един от четирите дни в годината, в който според Православната църква се извършва поклонение - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. 

След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. Същия ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите. Спазва се строг пост “говеее се за кръста" и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н. На трапезата имагрозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.

altВ народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, но тогава се плетат кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник. На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) - обреден хляб с украса от кръст върху него.

Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", цялото домочадие повтаря словата.

Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.

Вярва се, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути, че тази нощ Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри.